Нека да разгледаме митовете, които съществуват за тях :
Хранителните разстройства са избор. "Просто трябва да поговорим с него/нея, който е засегнат и да му кажа да спре да се храни по този начин или да започне да се храни пълноцоенно."
Не. Хранителните разстройства са сложни медицински и психиатрични заболявания, които не са въпрос на избор от страна на пациентите. Американската психиатрична асоциация класифицира пет типа хранителни разстройства в DSM-5: анорексия нервоза, булимия нервоза, разстройство на преяждане(BED), ограничаващо приема на храна разстройство (ARFID)и други разстройства на храненето (OSFED).
Причините за хранително разстройство са дълбоки и сложни. Причинени са както от генетични, така и от фактори на околната среда; те са био-социокултурни заболявания.
Това е просто нарушено хранене, няма как да е сериозно и няма нужда да му се обърне внимание.
Хранителните разстройства имат най-високата смъртност в сравнение от всяко друго психиатрично заболяване. Процентът на хора, страдащи от анорексия нервоза, които умират в резултат на заболяването си е около 20% - изключително висок процент. Тъй като представено в процентна стойност, не винаги можем да осъзнаем напълно числото, което е изобразено, то ако го представим образно това изглежда по следния начин : ако в един автобус има 100 души, то 20% от тях ще са 20 човека. Състоянията на анорексия и булимия носят и много различни и сериозни медицински усложнения, причинени от крайните фази на прием или лишения от храна и най-вече силно засегнато качество на живота на индивида, който се бори с тях.
Хранителните разстройства засягат единствено начина на хранене.
Факт е, че хората с хранителни разстройства често имат нездравословен фокус върху храната и теглото, но в действителност симптомите на едно хранително разстройство надминават темата за хранененто.
Научни изследвания показват наличието на връзка между хранителните разстройства и перфекционизмът, водещ до мании и фиксиране върху постижения, постигане на свръх резултати в различни области от живота. В началните етапи хранителното разстройство носи много положителни преживявания – често първоначално те могат да усетят по – ниски нива на депресия и тревожност, удоволетворение, идващо от усещането за контрол, но това няма да бъде дълготрайно и в кайна сметка нивата на депресия и тревожност могат да се върнат и да се повишат, засягайки всеки един сектор от живота на индивида. Хранителните разстройства обикновено се срещат заедно с други състояния като депресия, тревожност, социална фобия и обсесивно-компулсивно разстройство.
Може би почти всеки има хранително разстройство?
Темата храна наистина е обсебваща. Книгите с диети и диетични рецепти са постоянно рекламирани, дори на промоция идват дори сами на крака до вратата ни. Но въпреки това, знанието относно хранителните разстройства е значително повече и много повече хора откриват, че стигмата срещу хранителните разстройства може да попречи навременната реакция, водеща до лечение и възстановяване. Това води до по-висока култура, осведоменост и споделеност по темата, което може да промени живота на човек, страдащ от състоянието.
„Виновна съм за състоянието на детето си, аз му го причих.“
Родителите и най-вече майките, често са държани отговорни за хранителното разстройство на детето си. Освен ранните модели на възпитание и обичта, дадена на детето се взимат предвид и по-нови изследвания за хранителните разстройства, които разглеждат техния биологичен корен. Хранителните разстройства могат да се развият по различен начин за всеки и съответно не съществува единен набор от правила, които родителите могат изпълнително да следват, за да гарантират че няма да отключат хранително разстройство. Въпреки това има много неща, които семейството може да направи, за да се създаде възстановително- насърчаваща среда и да подкрепи процеса на възстановяване.
„Не съм терапевт, няма много каквото мога да направя в ролята си на родител, за да помогна на детето си да се възстанови.“
Има много неща, които можете да направите. Участието на родителите в процеса на възстановяване може значително да повлияе на постигнатите резултати и да деоведе до по-високи шансове за стабилизиране. Подкрепата, разбирането и обичта на близките, изразена правилно, би могла да намали тревожността и безпокойството, да им припомня, че те са нещо повече от състоянието им, че трудността при хранене е само един елемент и че освен него има много повече – те могат да бъдат мост към оздравяването. Но при неправилно отношение, биха могли и да срутят този мост.
„Не виждам знаци, че детето ми има нарушено хранене, няма нужда да се тревожа за него.“
Обикновено повечето страдащи от хранително разстройство много системно и старателно се опитват да скрият симптомите на заболяването. Емоциите срам и страх могат да ги накарат да предприемат редица модели на поведение , които до момента не са били типични за тях или да ги провокират да поддържат един нереален образ за пред другите хора – образът, който не страда от хранително разстройство, а води „нормален живот“ – каквото и да значи „нормален живот“.
В повечето случаи близките са напълно неразбиращи какво се случва. И когато Вашето дете е било готово да говори с Вас и да сподели за състоянието си – то вие вече имате огромен напредък и можете да започнете процеса на работа за възставновяването на детето Ви.
„Но моето дете е още много малко, за да развие хранително разстройство.“
Хранителните разстройства могат да се развият или да се отключат отново на вякакви възрасти, започвайки от 5-6 години. Засегнатите от хранително разстройство съобщават, че поведението им и настъпилите промени започват много по-рано, от момента, в който си дават сметка какво се случва.
Да преборим митовете с разбиране и знание.
https://www.worldeatingdisordersday.org/
Comments