Логотерапията, школата по психотерапия, основана от Франкъл, е общоизвестна и призната за Третата виенска школа по психотерапия, след Фройд и Адлер.
Логотерапията е философия на човешкото съществуване и форма на психотерапия, подчертаваща централното значение на търсенето смисъл в живота на отделния човек. Екзистенциалната терапия не означава набор от техники, а вместо това се изгражда върху разбирането на това какво означава да си човек. Тя търси и закриля уважението към човека, изследвана нови аспекти на човешкото поведение и всички възможни разклоняващи се методи за разбиране на хората.
Логотерапията се различава от другите школи по психотерапия, тъй като фокусът й е върху това, което ще се случи в бъдещето и всичко, което касае живота, който тепърва предстои да дойде към човека. Франкъл твърди, че като се фокусира върху миналото, психотерапията може да генерира вътрешни неврози, докато Логотерапията търси начин да насочи погледа на човека напред към бъдещето му, въпреки трудностите от миналото и помагайки му да разбере своя личен смисъл.
Логотерапията като част от философията на екзистенциализмът опознава границите и трагичните измерения на човешкото съществуване, търсейки баланс във възможностите в човешкия живот. Тук същността на човешката природа показва как нашето съществуване никога не е фиксирано веднъж и завинаги, а всъщност ние непрекъснато пресъздаваме себе си, чрез постъпките си. Човекът е в постоянно търсене на промяна и преход, развива се и самият той става един жив отговор на напреженията, противоречията и конфликтите в живота си. Да си човек означава, че търсиш, виждаш, преотркиваш и осмисляш съществуването си.
Смисълът е сложно и специфично понятиe. Служим си с него постоянно в ежедневието си и го разбираме и усещаме като нещо „интуитивно “, но в опита си да изкажем тази очевидност и отвъд всичко да видим смисъла, се сблъскваме с трудности.
Смисълът не може да се дефинира, но може да се проявява. Всяка една житейска ситуация предразполага човека, застанал пред нея, да види различен отговор и да намери различен приоритет. Никой не се ражда с чувство за смисъл. Смисълът трябва да се придобие, открие или създаде, а процесът може да бъде продължителен и дълъг.
Животът не е единствено стремеж към удоволствие, както вярва Фройд, или стремеж към сила, както смята Адлер, а реализиране на смисъл. Най-голямата задача за всеки човек е да открие смисъл в живота си. Смисълът на живота според Виктор Франкъл е винаги конкретен и ситуативен, а не абстрактен, генерален и общ. Животът винаги поставя пред човека много конкретна задача, която той трябва да разпознае и изпълни. Убеждението, че при абсолючтно всички обствоятелства животът има безусловен смисъл, е най-ефективната помощ при оцеляване, дори и в най-непосилни условия. Смисълът трябва да бъде открит и това става благодарение на ценностите, през чието осъществяване човек може да придаде смисъл на живота си, а именно творческите ценности, които човек може да осъществи, ценностите на преживяването, които могат да придават смисъл на живота ни и способността ни да страдаме.
Свободата, изборът и отговорността са основата на способността ни да живеем пълноценно, без да се страхуваме от ограниченията в живота, а използвайки ги за отваряне на нови врати :
· нямаме неограничено време, за да направим нещата, които искаме в живота ни;
· винаги можем да изберем как искаме да постъпваме, следователно независимо от това какво е БИЛО, решението какво да БЪДЕ е наше;
· не се раждаме с усещане за смисъл – смисълът е процес, а не готов модел, той се открива и създава;
· удоволетвореността от живота и психичното благополучие са обвързани с усещането за смисъл.
Основен екзистенциален принцип е, че човек никога не е жертва на обстоятелствата, тъй като той притежава свободна воля и има избор сам да реши какъв иска да бъде и как иска да постъпва. Екзистенциалната терапия извежда на преден план истини, които напълно променят гледната точка на индивида за дългогодишно носените товари.
Човек носи свободата да стане такъв, какъвто вярва, че е дори и въпреки природните и самоналожените ограничения. Според Франкъл свободата е обвързана с определени ограничения. Когато хората се учат как да променят външната си среда, могат да бъдат предизвикани да потърсят в себе си начина, по който са допринесли за проблемите. Вярата в свободната воля и моралната автономия водят със себе си и отговорността. Защото всеки има свободата да избере дали ще бъде морален или ще бъде неморален. Свободата е дадена на всеки човек и този, който се чувства жертва на околния свят, ограничава сам здравословното си състояние и е силно вероятно да се страхува постоянно за живота си. Човекът не е марионетка, той е отговорно същество, със свободна воля.
Когато иска да се справи с житейска криза човек не трябва да допуска да живее с нереалистични очаквания и илюзии, тъй като в живота доброто не е гарантирано и е силно вероятно човек да срещне множество трудности и изпитания. Лекотата идва, когато той приеме и тази страна на съществуването, и определи себе си спрямо нея. Лоши неща се случват, но в никакъв случай не съществуват само те. Ключовете са в умението да бъдат разпознати всички елементи в една ситуация - нито фокус единствено в положителното, нито фокус единствено в негативното, ами осъзнаване и приемане на всичко.
Търсенето на целта на живота се счита за основната мотивационна сила на човека, защото, когато човекът осъзнава смисъла, той може да използва всички налични ресурси, за да направи необходимите промени и да премине през трудни обстоятелства в живота си. Докато се опитва да определи целта на живота си и да открие смисъла, е много вероятно човек да се чувства неспокоен.Търсенето на смисъла на живота може да породи напрежение и вътрешна турбуленция. Преминаването през определен житейски дискомфорт може да попречи на хората да открият истинската си цел. Именно това търсене на цел и смисъл може да спаси всеки от стреса и трагедиите в живота.
Когато ситуацията е такава, че не може да бъде променена, тогава Логотерапията подтиква индивида да открие смисъла в ситуацията и да промени себе си, така че да отговори правилно на нея. Човекът е способен и е призван да разпознава и осъществява уникален смисъл, дори в ситуации на непреодолимо страдание. В живота никога не липсва смисъл и логотерапията показва не само че винаги има смисъл в живота, но „още повече, че животът запазва смисъла си при всякакви условия. Той остава смислен буквално до последния си дъх “ (В.Франкъл).
„Непрекъснато се борим с избора какъв тип човек ставаме, а да съществуваш означава никога да не приключваш с този избор“ Сартр – Свободата означава, че сме отговорни за живота си, за действията си и за неупеха ни да предприемем действие. Човек не е свободен от условията, винаги има външни фактори, които няма да бъдат под негов контрол, но въпреки това той е свободен да заеме позиция срещу ограниченията на пълната свобода.
„Ние сме нашите избори„ Сартр – Живеем като сме верни на собствената си оценка на това, което е ценно съществуване за нас самите, за смелостта да бъдем тези, които сме.
Comments