Тялото ни, мястото, в което сме прекарали най-много време в хода на живота ни и наша най-сигурна среда. То е съставено от клетки, които не съществуват абстракно, а в строго определен ред, в различни форми и размери, и изпълняват специфични задачи. Те използват хранителните вещества и енергията, за да образуват мускули, нерви, кожа, хрущяли и кости. Радваме се, че тялото ни е достатъчно интелигентно само по себе си, за да не очаква от нас да разбираме напълно този ред и да го контролираме. Още с появата ни на този свят, то само се заема да изпълнява всички функции, много от които ние дори и не си даваме сметка, че се случват. И за протичането на тези процеси са нужни градивни материали.
Не можем да игнорираме влиянието на храната над химията в мозъка. Тези процеси ще протичат така или иначе. А ние ще разчитаме на тях, за да можем да си изпълняваме ежедневните обичайни или необичайни задачи. Системна и последователно умствено натоварване както и работа с емоционални товари, блокажи от миналото и преодоляване на всичко, което Ви пречи няма да компенсира липсата на важни витамини, минерали, незаменими мастни киселини и незаменими аминокиселини. Но балансиране на двете везни, би позволило да се достигне по-висок капацитет в когнитивните заложби, контрола над емоциите, интелигентността и общото усещане за пълноценен и щастлив живот. Така че работата с психолог и психотерапевт би работила най-пълоценно, когато е съчетана с внимателно преразглеждане на хранителните навици и състава на храната. И това не би трябвало да ни изненадва.
Например заменимите аминокиселини могат да бъдат произведени от организма ни, както и някои витамини. Но това е само процес на преконструкция. Организмът взима един елемент, за да го преработи в друг. И ключовият момент е, че той го взима от някъде. Колкото и да успява да дирижира всички реакции, остава все така важно какви са началните елементи, с които сме го снабдили. Съответно ние живеем в един изключително интелигентен организъм, който може да прави и невъзможното, но не е необходимо да го изискваме от него постоянно. Можем спокойно да му помагаме.
Когато сме изправени пред стрес, травматични събития и други ситуации, които не са естествени за нас, тогава организмът ни има нужда от нас повече от всякога. Необходимо е да отправим вниманието си към тялото и да направим няколко сканирания от какво точно се нуждае – тук и сега, в определен период от време. И прекрасното е, че вниманието, което сме му посветили, дава резултати, които служат като най-точния наръчник за работа с тялото ни.
Мозъкът ни е сложна мрежа, построена от нервни клетки, които се свързват с други нервни клетки и се казват неврони. Количествата им са огромни, поне 100 билиона неврони, които се свързват с още хиляди други. Когато мислим, протича високоскоростен процес, в който се изпраща сигнал от една станция към друга. Тези станции се наричат рецептори и са построени от незаменими мастни киселини, фосфолипиди и аминокиселини. Самите изпратени съобщения или както за наречени – невротрансмитери, обикновено са изградени от аминокиселини. Всеки невротрансмитер е построен по различна формула от различна конфигурация аминокиселини. Процесът на превръщане на аминокислеина в невротрансмитер не е за подценяване, защото са небходими допълнителни вещества като витамини и минерали, за да направят процеса възможен.
Чревната система и мозка водят постоянна комуникация. Всеки път, когато консумираме храна стомахът изпраща сигнал към мозъка. Храносмилателната система съдържа около 100 милиона неврона и произвежда огромно количество невротрансмитери. Това е едно от обясненията защо храната оказва толкова силно въздействие върху настроението и емоциите.
Когато всички елементи са били набавени, но човек отново посяга към храна, е отделна тема. Тогава липсата е под друга форма или с друга първопричина. Храната няма да направи чудо сама по себе си. Правилни комбинации и силна храна няма да измести мисловната ни дейност. Те ще се допълват и ще бъдат еднакво важни по време на работата върху психическото и физическото ни здраве.
Comments