Изследване проведено в Йелс, в една от тези лаборатории, в които хората отиват, за да спят или за да опитват различни храни, да упражняват физическа активност и екип от развълнувани учени, с измервателни таблици да ги наблюдава и да отчита разликата в биологичните им показатели, този път е в търсене на връзката между храната и начинът ни на мислене.
Малко предистория, в която вчера попаднах на статия в една от водещите медии, написана от много гневна дама, която е опитвала много диети и въпреки това всеки път, когато види шоколади, започва да търси възможно най-големият от тях и така си разрешава казуса с лишенията и тежестта на органиченията в един хранителен режим. Тя беше положила услилия, за да обобщи принципите на 5 от доста известните диети и с шутове да ги разобличи като безмислени и неработещи. И от гледната точка на специалист по хранене съм напълно съгласна с нея.
Защото всяка диета работи единствено докато се спазва.
Защото не разделяме живота си на живот по време на режим и обикновеното ни ежедневие.
Защото фиксирането върху строго позволени или забранени храни променя взаимоотношенията ни с храната.
Защото когато сме гладни, сме неудоволетворени.
Защото когато агресивно наблягаме на групи храни, променяме начина по който организма ни ги преработва – и не е задължително да е към по-добро.
Защото, когато сме на диета, започваме да променяме плановете си, ежедневието си и правим избори в социален план, които не винаги са най-добрите за нас.
И така докато видим как живота ни върви в една логична последователност. Ние се катерим нагоре по стълбицата на нашето удоволетворение (ако така сме решили! Възможно е стремглаво да слизаме надолу и да намираме всички логични причини и обяснения как околните са отговорни, правителството, лошия въздух в столицата или недостатъчното трафик по ниско заселените места) и така ние винаги минаваме през определени житейски фази.
Те не винаги са спокойни, в ключови моменти животът ни поднася условия на криза и ние умело трябва да се справяме с тях. Или понякога да скочим в кризата и да я изследваме в дълбочина, нежелаейки да се справим с нея, невиждайки как, а вместо това печелейки от позиицята си на безпомощен и зависим човек в криза. Независимо в коя фаза на живота си се намираме ние трябва да се храним. Съответно съществуват ясно определени норми за потребността от хранителни вещества, които ако бъдат системно игнорирани, то има висок риск здравето на човек да бъде компрометирано. Ако храним дете на 9-12 години с диетата, която е предвидена за дете на 4-8 години, то отново рискуваме да не му предоставим най-необходимите елементи, благодарение на които ще мисли, учи, диша, тича.
Някои от таблиците казват, че количеството протеин, необходимо за дете на 4-8 години е 30-35 грама, за дете на 9-12 години е 35-45 грама, а за възрастта 13-18 години е 56 грама за момчета и 46 грама за момичета. Често тези принципи се спазват интуитивно, едно малко дете не би могло да поеме храната за вече израстнало такова, съответно юноша не би чувствал ситост да спазва режима на малко дете.
При възрастните една много груба обща стойност (индивидуалните потребности на базата на начин на живот, географско местоположение, възраст винаги трябва да бъдат зачетени) индикира , че възрастен мъж се нуждае от 50-75 грама протеин на ден, а възрастна жена 45-65 грама на ден.
Какво би станало ако игнорираме тези принципи?
Протеините не просто съставят 20% от материята в организма ни, бидейки част от мускулите, косата, кожата, вътрешните органи, очите, сърцето, а също така са ключов компонент за работата на имунната ни система. Имунната ни система се нуждае от протеини , за да образува антителата, които ни предпазвт от инфекции. Хемоглобинът е протеин, както и съществена част от хормоните, които регулират метаболизма, каквито са тироидните хормони и инсулина. Протеинът е необходим за растежа, развитието, обновяването на организма ни и ензимите са катализаторите на химичните процеси, които се случват вътре в тялото ни. И дори и толкова жизненоважен, при превишени дневните норми, има рискове и можем да нанасяме вреди на здравето си. Така че искаме системно балансирани нива. Не искаме възрастен човек да живее с потребностите на малко дете, нито обратното. Разглеждайки единствено основните положения за необходимостта от протеини, не сме обърнали внимание на останалите макронутриенти – въглехидрати и мазнини и микронутриенти – витамини и минерали.
Основно правило – не можем да бъдем идеални през цялото време, просто не е възможно, ако искаме да живеем пълноценен живот. Но можем да се стремим към принципа 80/20.
Движим се по една система, в която имаме последователност и принципност 80 % от времето, но оставяме възможности за спонтанност, за всичко, което не може да бъде предвидено, и което искаме да изживеем спокойно, пълноценно, без да страдаме.
И така виждайки как архитектурата на тялото ни зависи от храната, а храната храни и ума ни, ние контролираме баланса или дисбаланса с ежедневните избори , които правим и решенията които взимаме, свързани с храната.
Да се върнем към изследването. Групата учени приготвя един шейк, като на първата група го представя като много тежка храна – с високо съдържание на мазнини, захар – млечен, розов, ароматизиран ужас от 680 калории. Докато на втората група го представя като подкрепяща метаболизма напиткка, от която се подсилват фунцкиите на всички органи, участващи в метаболизма, даже направо се отслабва и е под 100 калории. В действителност напитката е по средата и е 300 калории, без да съдържа нито една съставка в прекомерни стойности.
Първата група приема шейка и изследванията показват как хормонът Грелин (хормонът на глада) спада – те показват, че са сити и не искат повече храна, има леки нива на тревожност. Докато втората група дава по-ниски стойности – остават още гладни. Тук виждаме как това, което мислим за храната променя биохимията вътре в нас, управлява активността на хормоните и оттам на всяка една система, която е част от нас. Идеята, за това, с което се храним, регулира хормоните.
Това откритие ни демонстрира ползите и минусите на отношението към храната. Ако вярваме с пълна сила, че нещо е добро за нас, то най-вероятно ние ще култивираме именно такава среда в нас и ще достигнем до такъв ефект – пласибо или не. Но носибо съществува наравно, когато вярваме , че нещо е лошо за нас, то дори и да носи истински ползи, не бихме се облагодетелствали от тях.
Срещаме и ситуацията, в която ако сме на ограничен режим, дори и да консумираме храни с висока хранителна стойност, има риск да живеем с идеята, че се лишаваме, че нещо ни липсва, тогава ще се обърнем към механизми, с които ще компенсираме.
Храната, трябва да ни носи, всичко което ни е необходимо. За да сме спокойни, за да не мислим за нея освен в момента на хранене.
Диета – тя свършва и после ни оставя в още по-трудна позиция на разбалансиран организъм, който ще получи храни, с които трудно да се справя.
Докато принципите на храненето могат да са винаги с нас и да са един добър съветник да решаваме кое е подходящо за нас.
Първа критична точка е да сме на ясно – Каква е крайната ни цел? Защо искаш тази диета? Какво искаш да постигнеш? На пръв прочит може би тук ще срещнем класическите отговори – искам да съм здрав, искам да имам много сили и енергия, искам да издържам на по-дълги планински преходи, искам да имам слабо дупе, какво ли не!! Но на втора линия ще достигнем до истинската причина, тя обикновено няма общо с физиката, там ще срещнем една от петте най-често срещани травми, с които хората, най-вече човешките бебета, се срещат и нито те, нито родителите им обикновено осъзнават това, което се случва.
Така че мили приятели, храната не е шега, тя е една от красотите, които могат да радват живота ни, когато създадем хармонични отношения и познаваме истинската и същност.
Yorumlar