Консумацията на захар е обвързана с високо количество калории, качване на килограми, но и редица други неблагоприятни ефекти върху здравето. Захарта влиза в конфликт с усвояване на витамин С, в резултат на което по-малко витамин С може да участва в процеси, свързани с нуждите на левкоцитите. Захарта отслабва тяхната реактивност и така високото ниво на глюкоза в кръвта би могло да окаже негативен ефект върху имунната система чрез намаляване на реактивността на левкоцитите. Знаем, че левкоцитите са другото название на Белите кръвни клетки, които се намират в цялото тяло, в кръвта и в лимфната система. Те се произвеждат в костния мозък и са ключови компоненти на имунната система. Имат редица отговорности като да предпазват тялото от нашественици и микроби, както и от редица заболявания. Левкоцитите поглъщат бактериите и умират (фагоцитоза) и са отговорни да предприемат бързи действия срещу паразитна инфекция, заболявания на централната нервна система, алергични и антигенни реакции и др. Според изследвания рафинираната захар е способна да ги имобилизира за между 20 минути и 2 часа. Именно заради това е важно да се следи разумната консумация и по възможност да се избягва. НО не напълно – в много ниски стойности, все пак тялото има нужда от захар. Познавайки източника, ще можем да вземем решение относно дневните ни нужди.
Защо обичаме захар? Освен, че подобрява вкуса на храната, захарта освобождава хормоните допамин и серотонин - в мозъка, активирайки системата за възнаграждение на тялото. Тя е лесен източник на бърза енергия и добро настроение, но дали за дълго? Когато приемът на захар е рязко намален е възможно да се изпита нервност, тревожност, промени в настроението, което е напълно нормално и не трае вечно! Когато тялото е свикнало на определена консумация на захар и фактът, че колкото повече захар консумирате, толкова по-добре се чувствате (макар и временно), когато спрете приема на захар, тялото преминава през „оттегляне“ и този процес не е приятен нито за тялото, нито за мозъка ви.
Кой трябва да внимава с приема на захар? Захарта, създава условия за свръхбактериален растеж, което е нежелателно за хора с чувствителна кожа, костни и ставни заболявания, хронична умора, диабет, сърдечни заболявания, онкологични заболявания, както нарушава здравето на зъбите. Какви са алтернативите на захарта? I. Изкуствени подсладители. Най-често разпространени в хранителната индустрия са изкуствените подсладители. Те са перфектното дълготрайно и стабилно индустриално решение. И въпреки, че са официално позволени от FDA, ефектите им върху здравето са обект на множество спорове и дискусии: Аспартам – субстанцията е комбинация от 2 аминокиселини: аспарагинова киселина и фенилаланин. 200 пъти по-сладък от захарта, носещ само 4 калории за 100 грама. Известен като невротоксин, той е oдобрен от FDA като хранителна добавка от 1981 г. Хората, които имат фенилкетонурия (PKU), не трябва да консумират аспартам. Техният организъм не може да се справи с преработката на фенилаланин - една от аминокиселините в аспартама. Ацесулфам K - бял кристален прах с леко горчив послевкус, без никакви калории и с недобра репутация. Поради този специфичен вкус, той често допълнително се комбинира и с други подсладители като сукралоза или аспартам. Проучване (поместено на края на статията) разглежда последствията от честа употреба на Ацесулфам К и достига до изводи, че редовна употреба на Ace-K при мъжки мишки е свързана с възможни промени в мозъчната функция за период от 40 седмици. Захарин Захаринът е един от най-старите изкуствени подсладители, използван повече от 100 години като заместител на захарта, тъй като не съдържа калории или въглехидрати. Хората не могат да разграждат компонентите на захарина, така че той преминава през организма напълно необработен. Сладостта му е около 300–400 пъти повече от обикновената захар. Въпреки това може да има неприятен, горчив послевкус. Ето защо и захаринът често се смесва с други нискокалорични или нулевокалорични подсладители. Сукралоза Безкалориен заместител на захарта, около 600 пъти по-сладък от нея. Сукралозата е хлорирано производно на захарозата, което означава, че се получава от захар и има съдържание на хлор. Първоначално сукралозата е открита чрез разработването на ново инсектицидно съединение и всъщност не е била предназначена за консумация. Някои от причините защо възникват конфликти между твърденията дали изкуствените подсладители са вредни или са безопасни разглеждат следните точки, които са обект на постоянни изследвания Ефект върху апетита. Материали още от 2013, публикувани в в „Тенденции в ендокринологията и метаболизма“ съобщават за връзка между редовния прием на синтетични подсладители и повишената консумация на храна. Хипотезите, които се разглеждат предполагат, че подсладителите могат да повишат апетита, тъй като са способни да нарушават процеса на сигнализиране в организма, което води до объркване на организма и потребност от повече калории. Когато човек се храни със сладко, вкусът дава знак на тялото, че храната навлиза в червата. Тогава организмът е в готовност и очакване да получи калории и сигнали, и има норма при, която ще прекрати храненето, като накара човек да се чувства сит.В действителност при консумация на синтетични подсладители човек получава същия сладък вкус, но организма не си набавя очакваните калории, а много по-малко. Когато това се повтаря често е възможно организмът да забрави принципа си, по който регулира връзката между потребността за сладко, консумацията на сладко и калориите, на които това би било равностойно. Има вероятност такъв преврат да накара организма да смята, че висококалоричните храни вече няма да му донесат необходимото и няма да достига до усещане за ситост. Съответно това би могло да доведе до преяждане. Ефект върху метаболизма Същият принцип, според който се нарушава контрола на апетита, може да създаде условия за развиване на метаболитни заболявания, като Диабет тип 2. Ако тялото е спряло да очаква реални калории в отговор на сладките вкусове, тогава има вероятност организмът да не се справя и с истинските захари, които достигат в чревната система. Разсиквана тема е потенциалната връзка между употребата на аспартам и непоносимостта към глюкоза сред хората със затлъстяване и дали редовният прием на аспартам би могъл да увеличи риска от непоносимост към глюкоза, особено при хора с наднормено тегло. Ефект върху микробиома : Още един сериозен страничен ефект от употребата им би могъл да бъде нарушаването на баланса на полезните бактерии в червата. Както знаем в нас живеят много бактери, които имат важна роля за протичането на множество процеси в органзма. Балансът им е от определящо значение и нито свръх бактериален растеж, нито дефицит са благоприятни за здравето. Известно е, че полезните бактерии предпазват червата от инфекции, произвеждат важни витамини и хранителни вещества и са изключително важни за здравето на имунната система. Повечето изкуствени подсладители преминават през храносмилателната система без да бъдат преработени и се изхвърлят от тялото. Но през последните години изследваният се насочват към всички последствия от приема на изкуствени подсладители и промените, които те предизвикват в баланса на бактериите в червата. Има доказани ефекти при животните, хранени с изкуствени подсладители, което е довело до съществени промени в баланса на чревните им бактерии. Сърдечни заболявания Множество изследвания изследват взаимовръзката между употребата на изкуствени подсладители и увеличаване на рисковите фактори за сърдечни заболявания, включително инфаркт. Деменция Няма достатъчно обобщения в следствие от изследвания за това дали има връзка между изкуствените подсладители и деменцията, но въпросът се разглежда много сериозно. Диабет Тип 2 Честата продължителна консумация на изкуствени подсладители е обврзана с повишен риск от диабет тип 2. II. Захарни алкохоли Въпреки наименованието им, захарните алкохоли не са нито захар и нито алкохол, а имат химическа структура, подобна на захарта и на алкохола, от където идва и името им. Те са въглехидрати, които могат да се намерят и в определени плодове, както и могат да бъдат произведени по химичен път. Тялото не абсорбира напълно захарните алкохоли, така че те не влияят на нивата на кръвната захар в степен еднаква на тази при захарта и другите въглехидрати. Въпреки това, ако имате диабет, е важно да вземете предвид количеството захарните алкохоли и да контролирате нивото на кръвната си захар. Въпреки че се считат за безопасни, заместителите на захарта,могат да имат разхлабващ ефект, така че при пътуване, важни срещи, състезания и редица други ситуации експериментите не са препоръчително. Нежеланите ефекти са потенциален риск основни при висока консумация, преминаваща препоръчителните норми. Разумният прием не би трябвало да Ви поставя в такива неудобни ситуации. Под захарни алкохоли в хранителната индустрия разбираме : • Еритритол - 0,2 калории на 1 грам и около 60% до 80% сладостта като тази на захарта • Изомалт - 2 калории на 1 грам и около 50% до 65% сладостта като тази на захарта • Малтитол - 2,1 калории на 1 грам и почти 90% сладостта като тази на захарта • Манитол - 1,6 калории на 1 грам и около 50% до 70% от сладостта като тази на захарта • Сорбитол - 2,6 калории на 1 грам и около 50% до 70% от сладостта като тази на захарта • Ксилитол - 2,4 калории на 1 грам и същата сладост както при захарта III. Естествени подсладители : Стевия - Стевията е 100% натурална, съдържа нула калории и освен, че няма известни неблагоприятни ефекти върху здравето, е доказано че намалява кръвната захар и нивата на кръвното налягане. Тя е около 200 до 300 пъти по-сладка от бялата захар. Стевията съдържа осем гликозида. Това са сладките компоненти, изолирани и пречистени от листата на стевия, носещи сладостта, а именно : стевиозид, ребаудиозиди A, C, D, E и F, стевиолбиозид, дулкозид А, Stevioside и rebaudioside A. Изследванията показват, че подсладителите от стевия не допринасят с допълнителни калории или въглехидрати. Което потенциално би позволило на хората с диабет да консумират по- разнообразни храни, придържайки се към здравословния си план за хранене. Също така Стевията съдържа много стерини и антиоксидантни съединения, включително кемпферол. Според някои изследвания кемпферолът има отношение към намаляване риска от рак на панкреаса с 23 процента. Според проучване от 2009 г. прахът от листа на стевия може да помогне за управлението на холестерола. Освен това използването на стевия, може да е прекрасен заместител на захари в храната на детето ви. Плодчето Монк (Monk Fruit) - малък плод, отглеждан в Югоизточна Азия. Естествена алтернатива на захарта, с нула калории и около 100–250 пъти по-сладка. Плодчетата съдържат естествени захари като фруктоза и глюкоза, но сладостта идва от антиоксидантите могрозиди. Кокосовата захар - извлечена от сока на кокосовата палма. Богата на желязо, цинк, калций и калий, както и антиоксиданти. Но е важно да се има предвид,че има много високо съдържание на фруктоза. Медът – течното злато, дар от медоносните пчели. Съдържа следи от витамини и минерали, и големи количества антиоксиданти. Фенолните киселини и флавоноидите в меда са причината за неговата антиоксидантна активност, която може да има отношение от при предотвратяването на диабет, възпаления, сърдечни заболявания и рак. Кленовият сироп - захарна течност, която се получава чрез приготвяне на сок от кленови дървета. Богата е на калций, калий, желязо, цинк и манган и антиоксиданти . Сиропът условно се разделя на канадски и американски въз основа на неговата плътност и прозрачност. Вида захар, който се съдържа в кленовия сироп също е захароза, но Кленовият сироп има гликемичен индекс от около 40-45, докато захарта (захарозата) – 70. Меласата - произвежда се чрез варене на захарна тръстика или сок от захарно цвекло. Богата е на антиоксиданти, желязо, калий и калций. Въпреки, че е по-добра алтернатива на бялата рафинирана захар, консумацията й трябва да бъде ограничена, тъй като тя все пак е форма на захар.
Желателно е да избягвате : Нектар от Агаве - произведен от растението агаве и често предлаган на пазара като здравословна алтернатива на захарта, докато вероятно е един от най-нездравословните подсладители. Високофруктозният царевичен сироп (HFCS) - подсладител, приготвен от царевичен сироп. С високо съдържание на фруктоза, което е неблагоприятно диабет и други заболявания. Въпроси, които можете да обсъдите с личния си лекар или друг специалист: • Кой заместител на захарта би бил за предпочитане за здравето ми от всичките възможни? • По-добре ли е да се използва бяла рафинирана захар умерено, отколкото да заместителите и? • Храненето без захар по-добро ли е взъщност за цялостното здраве? • При бременност безопасни ли са заместителите на захарта? • При диабет кои са заместителите на захарта, които трябва да се избягват? Източници и научни изследвания по темата : https://www.sciencedaily.com/releases/2007/07/070711135623.htm https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3143146/ http://www.ghrnet.org/index.php/JT/article/view/1340/1795 https://www.medicalnewstoday.com/articles/322266#metabolism https://journals.plos.org/plosone/article?id=10.1371/journal.pone.0070257 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC4866780/
Comments